- Имам нужда от помощ, да… не ми останаха сили след трима ви. – с лека усмивка на лицето подхвърли Саня. - Имам нужда от вътрешно измиване.
Трудът и всеотдайността никога не остават без награда.
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.
Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
Наследили сме богато и разнообразно творчество от Елин Пелин – приказки, разкази, басни, повести, статии. Ето и някои от/произведенията на автора които смятаме, че заслужават да бъдат в тази класация – „Дядовата ръкавичка“, „Гузен негонен бяга“, “Старата воденичка”, „По жътва“,“.
.. Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а Разкази за Саня вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:
Саня отстъпи крачка назад и се насочи към коня на пътя. Щом усети агата зад
"За мен любовта никога не е просто секс. Една връзка никога не може да се крепи основно на това. Напълно възможно е да започне по такъв начин, но това е рядкост."
Цяла седмица работили на строежа два крана. А когато дошъл почивният ден, решили да тръгнат от града до високия хълм, край синята рекичка, на зелената полянка да си починат.
Старците тръгнали, а дъщерята забравила какво са й казали. […]
сина си Момчил, когато месото започна да се отделя от кокалите и двамата седнаха на
зърне за последно. Агата я свали от коня и зачака да запечата в очите си трийсетината